Археологически Mузей - Варна

Некропол Варна II, среден енеолит

Одесос започва да сече собствени монети по гръцката монетна система – бронзови, сребърни и няколко емисии златни. Върху местните монети личат главните божества на града – Аполон и т. нар. Велик бог. Почитани са също и Дионис, Самотракийските божества, Деметра и др.

Големият разцвет на Одесос е през елинистическата епоха (края на ІV– І в. пр. Хр.), като за известно време той е изходен пункт на войските на Александровия наследник в Тракия – цар Лизимах (323–280 г. пр. Хр.).

С глазура

Късната бронзова епоха (1600–1100 г. пр. Хр.) както във Варненско, така и почти в цялата страна, отново е свързана с движение на древните племена. Засвидетелствани са нови контакти и миграционни процеси. В този период се датират и колективните находки от бронзови сечива, открити край гр. Суворово. Тези “съкровища” бележат несигурността на времената, свързана с движението на човешки групи. От същата епоха датира и едноостър меч, намерен в землището на с. Черковна. Формата му позволява той да се приеме за оръжие, произведено в района на северночерноморските степи.

Одесос (Οδησσος, Odessos, Odessus) е сред най-древните антични селища в България. Основан е във втората четвърт на VІ в пр. Хр. (около 585–550 г. пр. Хр.) от гръцки изселници от малоазийския град Милет, на мястото на населено от траки по-древно селище, чието име гърците запазили.

Погребално угощение

С релефно изображение на грифон